Здравей, момче! Позна ли ме? Едва ли.
Аз всяка нощ присъствах в твоя сън
да будя спомените позаспали -
със птичи звук, а не със вражи гръм.
Пристигах ненатрапчива, но с тътен
оставях диря върху пясък лек.
Рисувах обичта си с щрих попътен
върху брега ти - ронещ се и мек.
Здравей, момче! Не ме позна! Защо ли
не скривам изненадата си пак?
Аз съм вълната, топла и безсолна,
изтрила надписа от тоя бряг.