автор: DY

Все чукам на тежко залостени порти -
няма кой, няма кой да отвори.
И да ме питаш, не знам причината.
Никой не може да отговори.

А над портите искрено цъфтят вишни -
само вятърът, само вятърът знае
колко дълбоки са сухите корени
и кой има правото да мечтае.

Без начало, наивно отшумя денят ми -
и какво, и какво ще зачене?
Вятър духна и белите вишневи цветове
леко слязоха долу, при мене.