автор: apostola

На наша гара и за гаргара
любимата си аз видях.
Държеше цвете и...сак в ръцете.
А аз едва се овладях.

С това си сакче към спряно влакче
затича се към тоз перон.
А там изправен,от кал направен,
стоеше мъж, като Нерон.

Целувка даде и се предаде
на този тайнствен вече мъж.
И чу се свирка на тази спирка,
а после плисна тежък дъжд.

И ги вагони дъжд прогони,
и този влак натам заби.
А мъка тежка в минута жежка
моята любов разби.