автор: avloeis

- Изненада ме, Амброас! – възкликна Майката, когато той се появи пред нея, бе приела човешки облик и седеше в един облачен трон.
- Извини ме, Майко! – поклони се той.
- Имаш въпроси. – усмихна се тя. – Нека ги чуя!
- За крилете ми... как се върнаха при мен?
- Изпратих ти ги. През цялото време те наблюдавах и щом усетих, че имаш нужда, ти ги върнах. – отвърна жената след кратък размисъл. – Имаш още въпроси.
- Мога ли да стана човек или Дженифер ангел, за да сме заедно? – въпросът му я изненада, но я не го показа.
- Дори да може вие двамата не бихте могли да бъдете заедно! – тихо поде тя и роклята изшумоля, когато стана. – Ти си ангелът, който ще даде живота си за Равновесието. – тя изследва лицето с му поглед. – Знаел си! – зениците й се разшириха, но другите мускули не трепнаха. – Все пак имаш наглостта да ме попиташ!
- Прости ми, Майко!
- Чудя се кой на кого трябва да иска прошка след като предавам едно от децата си и то най-скъпото ми! – тя спря пред него и опаловите й очи срещнаха неговите.
- За какво говориш?
- Открих начин да затворя вратите на Третия свят завинаги! – каза тя и тръгна към една бяла колона.
- Това какво общо има с мен?
- Ще трябва да вплета в тях твоето съкровище, Амброас Среброкрили! – тя отново погледна към него и изписания ужас на лицето му я удовлетвори, сега той щеше да поиска сам да заеме мястото й и нейният план да пристъпи в действие, все пак продължи с блъфа си. – Не ме разбирай погрешно, мили мой! Тя притежава неземна душевна сила, трябва сам да си усетил това в Ада! Тя е способна да контролира тези същества единствено в помръдването на пръстите си!
- Не можеш да ни причиниш това! – заклати глава ангелът. – Нямаш това право да унищожаваш живота й! Има и други начини, нали?
- Има. – съгласи се жената и едва скри ликуващата си усмивка. – Но нима имам правото да искам това от теб?!
- Какво е то?
- Готов ли си ти да заемеш мястото на това момиче и да спреш проклятието?... Не ме гледай така! Сам разбираш силата си! Имаш сърце, притежаваш и сребърни криле, каквито никой друг ангел няма, дори аз не бих могла да изкарам такава красота от гърба си!
- Значи това е целта ти! – възкликна с омраза младежът, когато осъзна, че може да надникне в мислите й и видя истината. – Не мога да повярвам, че през всичките тези години те наричах своя майка!
- Амброас? – тя изпита колебание и не знаеше какво го накара да се промени така, а без да го докосне не можеше да погледне в мислите му.
Тя посегна към него, но не успя да го доближи достатъчно... той отдавна вече не стоеше пред нея, а не можеше и да го почувства в който и да било от трите свята, сякаш бе изчезнал. Майката остана така дълго, загледана в здрача на изгряващото слънце, опитвайки се да разбере какво се случва.

- Джен! – повика я Амброас и тя отвори очи.
- Какво стана? – едва се раздвижи тя и седна в леглото.
- Обичаш ли ме? – въпросът му я изненада.
- Да! – кимна утвърдително.
- Искаш ли да споделиш живота си с мен? – попита отново.
- Амброас?
- Отговори ми! – тихо помоли той.
- Да..
- Тогава ще можеш да ми простиш, че те откъсвам от семейството ти! – каза той и я вдигна на ръце.
Сатенените завивки се свлякоха на земята в тих шумолеш, оставяйки момичето по тънка нощница.
- Какво правиш? – попита тя озадачена от действията му.
- Отвличам те! – простичко отвърна той и опита да се усмихне.
- Амброас? – лицето му бе бледо и притеснено и това повлия и на нея, но получи в отговор единствено плясъка на крилете му.
Слънцето обагряше небето в топлите си цветове, осветявайки пътя на двете души.