автор: Rodenavlotos

Отварям празната кутия на душата.
Дали пък няма поща До поискване,
с която самотата си да утеша?
Обичаш ли, поемаш всички рискове

на път, пресичащ джунгли и тресавища.
Люлееш се като с трапец над бездната,
върху въжета с изтънели краища,
на своето обърнато небе беззвездно.

И няма как при падане да оцелееш,
защото снета е предпазната ти мрежа.
Когато треската-любов те залюлее,
си сам на двайсет метра над манежа.

Къде по-леко е да си сред публиката
и чуждата програма да разлистваш.
Защо тогава времето така си губя
да чакам днеска поща До поискване?