автор: Rodenavlotos

Днес всички тъжни спомени си правят среща в мен
и мисля си- какво ли ги събра така по спешност.
Запитах се- с какво се различава този ден,
и има ли причини да съм безутешна?

А после виждам- с кривата усмивка на нощта,
как мяташ малката си раничка през рамо.
Една едничка нощ, а как горя свещта,
че в мен остана разтопеният й восък само!

Но утре винаги е късно!- трака влакът ти,
отнасящ те към твоята далечна гара.
Клошарът- Време няма навикът да чака,
обърнал мръсния балтон откъм хастара.

Пребърква джобовете си без дъно за цигара-
когато му е много тъжно, пуши.
Палтото му, не само че е мръсно, старо е,
но към проблема му светът е равнодушен,

тъй както равнодушен е към любовта ни,
разпъната на кръста коловозен,
а влакът-сводник, по презумция оставен е
да сипе черни сажди вместо рози.