автор: secret_rose

Каквото е останало от мен
в нозете ти тъй свидни ще положа:
Ухание на рози в топъл ден;
воал, разделящ твоят свят от мен
и пустота,
на любовта ни с ножа
изрязана до рамчица сърце.

*

Не искай от косите ми с ръце,
гальовната милувка е присъда.
В пустинните усои да пребъда
утехата зад морното челце
на твоят лик, любими, бе задруга,
юва и дом, под черния ми свод.
И с дъх, в безплодна пръст заченал брод
сред изобилие от теб
се раждам друга.

________________________
Не зная, нужно ли е пояснение за старинната думичка "задруга", но на днешен език тя означава семейство, малка общност, затворен кръг от избрани или хора, свързани крепко с нещо, по - силно от самите тях.