автор: apostola

Бях съпруг, баща и мъж
с жена, деца и къща.
Как съдбата изведнъж
във дните се обръща.

Днес- съпруг, баща и дядо,
с дните съм във крачка.
Времето си е злоядо-
вместо хапка- храчка.

С мен обаче тича внук
и гали ми косата.
Аз- един затихващ звук,
се вливам във росата.