автор: LeoBedrosian

Времето свършваше. Пустотата все по-ясно изпълва пространството. Нищо! Нищото не може да го уплаши. Та нали от него е създадено Всичко. От подредбата на Хаоса. И ако за повечето Славни, мъдри, Свети и бездушни Хаоса е нещо страшно, тъмно и необяснимо, за Него именно в Хаоса се коренят всички първопричини и велики следствия.

Който умее да управлява Хаоса властва над всички и всичко! А Той прави това от незапомнени времена.
Да, първопричината е в Хаоса, но и в още един дребен и съществен елемент, който другите не знаеха. Или поне до скоро не познаваха. Затова Той е Бог. Или поне беше сам до скоро. Светата тройца вече е факт и планът му за разделението на властите вече е в ход. Дали ще успее, скоро ще си проличи.

Но какво му убягва? От както създаде своят образ и подобие, от както го пусна в Градината, даде му спътница, напои го, нахрани го. Не го лиши от нищо достъпно на Святите и Вечните от тогава го гложди подозрението, че нещо е сгрешил. Но може ли Бог да е сгрешил? Че защо да не може? Къде е казано, че е безгрешен? Нима грешките не са създадени за това да отличават правите дела и истините? А най-истинската истина е, че няма безгрешни, дори и Той!

Защото му беше омръзнало да е перфектен. Непогрешим, пфу! Каква досада!

И ето, че си позволи една малка волност, която изглежда ще му изяде главата. Създаде своя образ и подобие. Вярно, че беше малко набързо, не го доизпипа. Беше по-скоро младежка волност, лудория. А програмиста на Едем, Ермил бе допуснал няколко малки грешки в програмния код на Подобието. Малки, ама в под-програмата "Свободна воля" и Подобието започна да проявява завидно усърдие в егоцентризма и желанието да изтреби подобните си.

Късно ли бе? По всичко си личеше, че да! Не помогна и устната заповед да не яде от плода. Не беше решил кога и дали въобще ще позволи на Подобието да се сдобие с Познанието. И ето, че то, поблазнено от Сатана опита плода. Не се посвени и за миг да Му изневери!

От тогава Подобието се превърна в обикновен грешник. Обрече го на вечни мъки, за да го подготви за адовите, които несъмнено заслужава! И сега ще го унищожи. Ще го изпрати обратно в бездните на Хаоса, където е и мястото му. Ще се свърши, веднъж и за винаги!

...

Сутрин. Тих ветрец размества листата на аронията пред прозореца му и внася свеж полъх. Топло е, личи си, че денят ще е душен и морен. Е, поне е подходящ за дезорганизиране на материята. Материята на грешните, които са от кал и на кал и прах ще станат. И това ще стане днес. Реши ли го? И кога го реши? Дали не сънува кошмари, че Адам, огромен и велик се е надвесил над ложето му и иска божествеността му? Но нали това е само сън, просто един лош сън!

Ще им да де още един шанс. Или ще тръгнат по пътя му, или ще ходят при дяволите, или направо ПО дяволите!

- Извикай Рафаил! - вестителят изчезна безплътно и само след три минути един от най-верните му Архангели прибираше ефирните си криле на терасата и влизаше при него. Ама беше изпълнителен тоя Рафаил. Защо ли не му възложи по-големи отговорности?

- Рафаиле, имам да те питам нещо.

- Да Боже - платинената, дълга коса на архангела се вееше около смутеното му лице- с какво може да съм ти полезен?

- Ти нали бе на една дълга командировка в сферата на грешните. Когато подготвяше пребиваването на Сина? Трябва ми един предан земен, който е в голяма нужда.

- Такива с лопата да ги ринеш, Господи. Като изпаднат в нужда и ти стават изведнъж много предани. - Като помисли малко Рафаил се сети - Има един, Аврам, дето ти е много предан. Грешник по рождение, ама нивга не е извършил нещо, с което да те посрами.

- И каква е нуждата му? Трябва да е нещо, невероятно на пръв поглед.

- Бездетен е Боже. Наближава стоте, а жена му още не го е дарила с наследник. Голяма е мъката му заради това.

Помисли малко, почуди се какво може да извърши с тоя грешник, пък се сети.

- Отлично, точно такъв ми трябва! Знаех си, че може да се разчита на теб, Рафаиле. Слушай сега. Имам една много важна задача за теб. Ама първо трябва да знам дали си готов да жертваш всичко заради тая задача!? Повтарям, много е важна.

- Ако трябва в най-разпаления казан на пъкъла ще се гмурна, но ще я изпълня Боже. Вярвай ми! - искреността му беше истинска.

- Така. Сега слушай внимателно. Утре вземаш един Вестител. Галопий става за тая работа. Отивате в сферата на грешните и дарявате Сарая, нали така се казва жената на Аврам с мъжка рожба. Ха, сега да го видим тоя землянин, дали няма да падне ничком пред името ми! Ще се нарича вече Авраам, демек Високопоставен праотец ще е на много люде и народи. Да си обрязват краекожието, та да ги познавам, така му кажи. Сина си да нарече Исаак. Така. Запомни ли, Рафаиле?

- Но Боже - ах, тези млади, позабравили са преклонението и са придобили от самоувереността на падналите, хм - Сарая е на деветдесет години, как ще зачене, пък и ще роди!?

- Че аз да не съм някой самозван некадърник, бе, архангелче, мъничко - усмивката му изпъна старческите черти на лицето - ти какво, да не се съмняваш нещо в думите ми, а? Как ще зачене, това ще го измислите вие с Авраама. За раждането може да помогна. И вече ще и викате Сара, записвай си, ако не помниш.

Поседна на една каменна пейка. Сутрешния хлад се беше сменил с дневен зной. Арая се плъзна безшумно и им поднесе два бокала с охладен еликсир.

- Пийни, това ще ти даде увереност. Сега следва най-важното. Помни, когато детето навърши десет земни години Авраам да го принесе в жертва. - зениците на Рафаил се разшириха, а лицето му се смути още повече - Да го всеизгори. Това ще е цената да ги оставя живи. Тия копелдаци и това не заслужават, ама хайде. От мен да мине. Е, сега пък ти. Какво е живота на едно дете пред живота на всички смъртни? Нали от рода им ще произлязат толкова люде. И славни и нищожни. Ще има и деца, и младежи. Няма да се затрият.

Погледа му помръкна, а лицето прие предишния си решителен вид. Гласа Му избоботи като мощен водопад вдън пещери тирилейски.

- Искам да го видя, тоя Аврам, до колко ми е верен!

Погледна клетия Архангел. От предишния му самоуверен вид не бе останало почти нищо. Сякаш го беше измъчвала Светата инквизиция. Рафаил повдигна съкрушеното си лице и понечи да продума.

- Но ...

- Тръгвай сега - заповедта беше безпрекословна - и вземи един овен от оборите ми. После ще ти кажа какво ще направиш.

следва продължение ...