автор: crazycheat

Счупената камбана пак глухо бие.
Звукът се носи тихо, чут едва-едва.
А душата на човека се издига все нагоре,
следвайки пътеводната си светлина.

Лъч щастие или надежда,
до вчера греещи като звезда.
Днес помръкнали са те навеки,
притихнали в прегръдката на смъртта.

Споменът, истински прекрасен;
възхваляващ силата на любовта.
Той завинаги ще остане ясен,
напомнящ за една съдба.

Ето идва утрешния ден
и слънцето отново грее.
Теб няма те до мен,
а тялото продължава да старее.

Гледаш отвисоко ти,
усмихваш се и ме спасяваш.
А когато моментът наближи,
очакваш ме и засияваш.