автор: Rodenavlotos

Какъв ти Млечен път, среднощен Страннико?
Звезди ли дириш върху белите ми хълмове,
че устните ти се препъват върху равното,
а пръстите ти са слепец с тояжка в тъмното?

Но изтръгни сърцето ми и го хвърли на вятъра-
ще имаш хиляди глухарчета-светулки,
с които нощното небе ще е небе на лятото,
когато няма облаци звездите да затулват

и ти ще пиеш, Страннико, от лунното ми тяло,
като прашец поръсено с блестящите им бенки,
и ще расте душата ти, докато стане цяла,
отърсила се от кошмарните си сенки.

Хоботчето й ще опитва непозната сладост,
ще трепнат чувства в нея непохарчени,
а ти Пчеларю мой, ще бъдеш горд, направил
за пръв път мед от звездните глухарчета.