автор: petia_bozhilova

Посрещна ме по български, Животе-
със хляб и сол на шарено месалче.
Но...нещо го обърка с мен, защото
хляб даде ми за ден, а сол-с чувалче!

Минават дните...Двама все така сме:
летиш си ти, а аз след теб подтичвам.
И вече ми е безпределно ясно,
че всички дни за мен ще са различни.

Като мъниста в циганско герданче,
ще са, но нещо здраво ще ги свързва:
ще имам хляб! Не много, но достатъчно
за силата към залези да бързам.

Ще имам пот и сълзи, да разтворят
поредна бучка сол, за да олекне
чувалчето на плещите отгоре
и Пътят мой да стане с грам по-лесен...
...................................................
Обърка го със мен. Не ме пожали
и Този, който с теб ме е орисал...
Но щом любов, дете, другар сте дали,
благодаря!!!
Чувалът има смисъл.