автор: pisana

Обичам тежките, вълнени юргани. Зимно време, когато чувам вятъра как свири
в пролуките на двора и блъска по прозорците. Получавам нежен уют и мека топлина. Усещам и любовта на баба ми, която е прала и чепкала вълната,после
на ръка е ушила всяко листче от огромното цвете. А белия чаршав деликатно
предпазва всичко това, без да натрапва присъствието си. Сънят идва неусетно
Понася ме в красиви гори с чисти извори, тучни ливади и песни на птици. Тази нощ макар, че си лягам сама потъвам в сигурност и блаженство. А тъмнината лакомо засмуква всеки ъгъл от стаята. Времето застина в отпуснатото ми тяло. Съвсем осезаемо долавям сянката ти, като влизаш в стаята и се надвесваш над мен. Топлината на тялото ти се смесва с моята и лекия допир на дланта изгаря кожата ми. Събуди ме. Заровил лице в косите ми, бавно с усни и език чертаеш влажна ивица по гръбнака ми. Нямам сили да отворя очи, толкова е приятно да усещам извивките на тялото си съвършенни в твойте сигурни и жадни ласки. Обръщаш ме по гръб, милваш гърдите ми с огромните си длани, а те издайнически започват да се втвърдяват и малко по малко изпълват шепите ти. Пръстите ти рисуват кръгове около пъпа ми, слизат все по надоло към бикините. Инстинктивно стискам крака, искам, но не сега-още малко , много малко. Усмивката ти ме залива, а горещ дъх гали вратът ми, усните ти се впиват в мойте. Очите ми те милват, а ръцете ми покриват всяка част от тялото ти, малко по-малко. Търся всеки мускул, целувам най-меките ти и незащитени части. Отдаваш ми се безрезервно и ме превръщаш в творец на насладата. Припряна съм, желая те до болка. Разсъдака се е разтворил в тъмнината и наелектрезиран хвърля сенки по телата ни. Аз съм отгоре , разполагам с тялото ти, което следва моя ритъм и движения. Искам да запаля нощната лампа
да видя и запомня очите и лицето ти. Искам , но не мога, не точно сега. След миг, още миг. Стискам здраво приплетените пръсти на ръцете ни и потъвам в пълнотата на нищото. Съваршенното нищо, което изписва по телата ни невидими капчици пот. Не успях да запаля лампата, но вече няма значение. Няма го и топлия, вълнен юрган. Между пръстите на сключените ни длани се показват бикините ми, събути кой ли знае кога и от кой ли от нас двамата.