Понесъл дните си на гръб
към края вече неизбежен,
след себе си оставям скръб
и спомен тих-за мене нежен.
Оставям, Боже, своя знак
на път под есенната шума.
Прекрачил къщния си праг,
изричам страшната си дума.
Отивам си!С ръка във джоб
ще махам на живота земен.
Оставям тука само гроб
и ставам аз човек неземен.
А тоз живот-така без мен,
да страда и да ме тъгува.
И нека всеки божи ден
виновно с мен да се сбогува.