автор: atom

Разкъсва се на утрото воалът,
щом аз го гледам тук, а нейде - ти.
Парче за теб - почти напълно цяло.
Парче за мен - невидимо почти.

Не в твоя лик окото ми се взира,
а търси отделеното небе
и в този тъмен ъгъл на всемира
безмерни разстояния гребе.

Окото ми е лодка, а зеници
са пръските космична тишина.
Кажи ми нещо. Само ако ти си
на борда - ще доплувам до деня.