Живея в хълма
на високо,
а градът под мен
е шарено море
и в него плуват
хиляди очи,
с които слънцето намига...
...а Той ме търси
по безименните улици.
Посяда в кафене, което
не помни вече,
че е съществувало.
Стативът му тежи,
боите...
неловко се разливат по обувките,
кафето вече е изстинало,
защото зяпа маргаритките
удавени в зеленото...
Щастливи са.
...но аз, живея на високо.
...и само,
когато в мене завали,
очите ми отмива
със праха
от върховете на дърветата,
от покривите,
от прозорците...
...а Той,
рисува спомените ми,
докато шляпа в локвите,
решен да си откъсне
маргаритка...