автор: tanq_mezeva

Страхувам се от кладата във себе си,
от огнените пламъци бумтящи,
от мислите завихрено обсебени,
танцуващи по въглени кървящи

Страхувам се от реплики изпуснати,
но също и от думи премълчани,
заседнали в гърдите, дълго пазени,
изригват... смъртоносни са вулкани.

А лавата, стихия неподвластна,
помита цветовете на красивото,
умират светлинките там, угасват,
превръщат се във пепел. Става сиво.

И в тези пепелища с мъртви погледи,
как Феникса затрупан да изровя?!
Възкръсне ли отново и политне ли,
търпение от него ще измоля,

със мъдрост да владея този огън
с бушуващите пламъци, словата,
та не пожарища да пали омагьосан,
а кротичко да сгрява в теб душата.