Със клонче мирта във ръката
аз ще застана на брега,
да те рисувам по водата
на кротналата се река.
Ще те рисувам и наричам
венец оплела от бръшлян:
бъди докрай все тъй обичан
и все така бъди желан.
Със самакитка ще рисувам
и с нежност профила ти нов.
А после със зюмбюл даруван
ще си обречен на любов.
Накрая с лилията водна
ще се закича аз сама,
върху ревера ще я бодна
за щастие и светлина.