автор: pisana

Една луна,
изгрява всяка вечер
и пръска бледа светлина
тя тъмнината украсява
със свойта нежна чистота.

От всеки дом,
една луна блещука
разказвайки, че някъде в ноща
все някой, някъде жадува
да вижда и усеща топлина.

Безбройните звезди
май, имитираме с надежда,
че може би, незнайно от къде
ръка самотна белоснежна
ще ни изпрати тъмното небе.

Една зора,
подава свойто рамо
с безброи надежди-устрем нов
да се потърсим иска само
и злобата да заменим с любов.

Един приятел,
своята ръка подава
във въздуха-отворил длан,
не иска земното да притежава
а и духовното раздава с плам.

Един живот,
не винаги спокоен
понякога разбран и оценен
във вярата си всеки миг достоен
в надеждите непроменен.