автор: atom

Един камбанен екот откънтява
и нещо в мен пропусна да се случи.
Не ме измъчва крехката ми слабост,
а фактът, че останах равнодушен.
Сега не съм какъвто съм и нямам
понятие за нищо въобще...
което възпитавах - се смалява;
което ме напускаше – расте.
Една тълпа от сенки в мен възстава,
макар че тя е център на властта -
пияният и глас е богоравен
и ражда сътворените неща.
А всеки друг гласец получи право
да бъде ужасяващо ненужен.
Един камбанен екот откънтява –
човекът в мен пропусна да се случи.