автор: KazaKova

Полези вечерта след края на спектакъла,
марионетките са уморени.
Отворени, душите им се пръскат в сънища,
завързали езици на въртопите от миналия ден.
По кожата на нощната тъма избиват циреи,
набъбнали от немощта на публика
без пулс. Ръкопляскат само глухите!
Дяволът от негата си се отдели за мъничко време,
само до съботния ден,
когато, съмнения по график се излюпват.
Да помъдрее утрото! Денят на себе си ще дойде
да впрегне ладия с веслата от надежди,
ще се огледа в огледалото на бистрите води
през пролуките на издънената лодка.
Прогледнах ..., аз съм в утрото от снощи...
марионетка без конци.