автор: vilvar

Замоли се Божия майка
за Малинино болно чедо.
Тихо се Божа майка сведе
над студено му чело.

Малинини ръце тръпнат,
чедо не пускат.
Очи ѝ гледат, не вярват,
сърце ѝ се пръска.

Малина си Богу продума:
Грешно си, Боже, написал,
син ми още не ходи,
що ти е толкова малък?

Аз ще ти нося водата,
градина ще ти поливам,
там аз по-ще ти трябвам.
Мен вземи боже, не син ми!

Ти, майко човешка, Малино,
не мой ми се бъркай,
имам си Божия майка,
синовете ми малко.

Ръка му целуна Божия майка:
Оставѝ рожба Малинина!
Човешки градини ще съхнат
без човешките синове.

Остави го Господ, не скърши
на Божия майка кахъра.
Но го ориса сам да намира
ключа за райски градини.