автор: miglena

сладост на карамел повява
от захаросаните устни на утрото
в полусън припълзяло и приседнало
до ръба на живота ми...

прашец за тичинки
от клепките му сънени събира
устрем за летеж от протегнатите му ръце
на юго-жадни лястовици предава

видения от паяжини
изтъкава на венец в косите му
в златисто-копринени ласки облича
голотата на мимолетното
(откраднато и от лунно-сънената нощ
и от прогледналия ден) щастие

в сребърна кутийка
от скришно проронената му сълза
диамантена брошка за сбогом
оставя и тихомълком
забравя
че някога е било
захарния памук по бузките
на едва започващия еднократен живот

... отказал се от бадемовия дъх
на преражданията...