автор: glishev

"Отиде в Глостър при д-р Фостър."

В поемата за битката при Молдън
един саксонски селянин си казва,
че няма да се върне в срам във Стърмър,
а Стърмър е рожденото му село.
Поемата е стара, прашна, кървава,
забравена и тя като сражение,
между овчари и разбойници, затрупано
под десет века тихо безразличие.
Но село Стърмър още си го има.
В регистъра с нормандските имения
за него са нанесени подробности:
четиринайсет крепостни, два плуга,
петнайсет акра хубава ливада,
шейсет овце опасват я редовно,
в гората ровят тридесет прасета,
съжителства си кон със две-три крави
и три царици имат свои кошери.
Не знаем само броя на свободните.
В градините отглеждали са ябълки
и църквичката пак е оттогава.
Изглежда, нищо друго не е ставало
между Есекс и Съфък (да, Съфък –
където далматинчетата джафкат
в любимата ни, в детство книга четена).
Единствен Леофсунд не се е върнал
във Стърмър, а прасето го е чакало.