Цял живот от твойте стомни
пиех глътчици любов.
В тебе чувствата огромни
пращаха към мене зов.
Аз се мъчех да говоря
на любовния език
и на таб да отговоря
с дъх,със шепот и със вик.
Любовта ни беше бурна,
като мълния и грях.
Ти-гореща,като фурна,
аз пък огън в тебе бях.
Гръм и мълнии заглъхват,
но остават две сърца.
Само те кураж ни дават
да се гледаме в лица.
В стомните ти днеска има
обич топла и добра.
Има пролет- няма зима...
И луната го разбра!