 |    Овошките се влюбват в пролетта Овошките се влюбват в пролетта.
Цъфтежът им - за тях е любовта!
Цъфтят разкошни, влюбено щастливи,
и от това са толкова красиви!
Навярно си се влюбила и ти!
И от това тъй слънцето блести,
и от това си толкова щастлива,
и от това си толкова красива!
Но толкова е кратка пролетта!
От ден до пладне – повече не може.
Бих искал да е вечна, ала Бог
раздава пролет “с връхчето на ножа”.*
За щастие, нали съм атеист -
на милостта на Господ не разчитам.
И да вали, и да гърми, и да трещи –
аз, все едно, до гроб ще те обичам!
---------
* Изразът в този ред е заимстван от стихотворението на Анонимапокрифов “На върха на ножа”.
Публикувано от alfa_c на 23.04.2013 @ 14:28:56
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.8
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Овошките се влюбват в пролетта" | Вход | 9 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от feia на 23.04.2013 @ 15:06:36
(Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми, Ангар! А пролетта е хем кратка, хем вечна! Поздравче с най-новото ми стихче, което кореспондира с третия куплет на стихотворението ти! :)
МОЖЕ БИ...
За кратко пролетта е цвете
и ражда се Животът-чудо.
Червен божур ми е сърцето,
душата - бяла пеперуда,
ръцете ми - криле за полет,
очите - небеса дълбоки...
А може би е вечна пролет,
защото няма край Животът. |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 23.04.2013 @ 15:48:11
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | То бива, бива, ама не бива така.
В пубертетските лексикони навремето имаше по-стойностни писания от това.
Вземи, че напиши нещо читаво и не изкукуригвай чак толкоз. :)
За римите не ми се говори, ама тоя блудкаж...
Как може да си мислиш, че това е поезия, не знам...
Абе, живи и здрави да сме, и самовлюбени. :)
|
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 23.04.2013 @ 16:39:35
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Живи и здрави, Папакот!
Самовлюбеността също е нещо много хубаво, още повече, че тя винаги е с взаимност.
Но
"Дори на този стих не съм сам автор -
дори на него Бог ми е съавтор.
Но ако ти му сложиш единица,
не Бог е водил твоята десница.
На този, който на злини е автор -
на него дяволът му е съавтор!"
Ти може би си мислиш, че и този ми стих е бил посветен на Албатрос. Но той беше посветен на тебе. И напълно се оправдава, като се има предвид как ми праскаш единиците.
Не че смятам единиците ти за голямо зло, де.
Има поети римаджии, да не кажа снобаджии, за които римата е най-важното. Те се възторгват от необичайните, редки рими. Но за мене римата колкото е по-обикновена, толкова по-добре. Въпрос на различно чувство за поезия.
Още веднъж - живи и здрави!
|
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 23.04.2013 @ 17:43:58
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Няма как да съм мислил, че това е посветено на Албатрос. Още по-малко -
на мен. :)
Но, щом казваш, благодаря ти!
Съжалявам, но текста ти не е поезия, с изключение на заемката ти.
Ако можеш, прости ми откровеността...
Не зная защо намесваш Валери Станков тук.
Коментирам писанието, а не междуличностни извисявания. :)
Текстът ти е много зле, според мен.
Инфантилен, бездарен и т.н.
Нали не си мислиш, че се опитвам да изразявам мнението на твоите читатели?
Казвам само какво мисля, нищо повече. |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 23.04.2013 @ 18:49:29
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Не зная защо намесваш Валери Станков тук."
Намесвам го заради коментара ти на предното ми стихотворение, в което смяташ че всичките ми иронични неща са насочени към него.
"Текстът ти е много зле, според мен. Инфантилен, бездарен и т.н."
Разбира се, че според тебе. Според мене си е едно напълно нормално стихотворение.
Но ще ти бъда много благодарен ако и го разнищиш ред по ред или куплет по куплет. Надявам се времето ти да не е толкова скъпо. |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от libra на 23.04.2013 @ 21:21:31
(Профил | Изпрати бележка) | | то вие великите поети...с великата поезия дето я пишете...и дето така на сериозно се взимате, много ми е интересно пред кого сте толкова велики...та ангар все ви пречи |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от Iszaard на 23.04.2013 @ 18:18:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Поезията е преди всичко чувство. Понякога то се излива в наглед простички думи, но те са за предпочитане пред всичко нагласено, само за да стане "стойностна" литература. |
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 23.04.2013 @ 18:59:47
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти за прочита и коментара, Нели!
И аз, но и не само аз мисля, че обикновеността в поезията е и най-важното, и най-доброто, а може би и най-трудно постижимото качество.
"Пиши просто и ясно - тогава и ти по-малко време ще губиш, и другите по-лесно и вярно ще те разбират!" (Бабур).
Това обаче се удава само когато и чувствата, и мислите на поета са ясни. Но ако чувствата на поета са бледи, неистински или е седнал да пише без да има какво да каже - опитва се да го замаскира чрез разни начини усложненост. |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от mariposasenelalma на 23.04.2013 @ 19:12:40
(Профил | Изпрати бележка) | И на мен ми харесва.
Пролетта прави с нас чудеса,защото е вълшебна.
И любовта наистина прави хората красиви.
Влюбеният човек излъчва нещо почти харизматично,все едно е получил
Божия благословия.Пролетите в живота ни са кратки, но нали
човешкия живот се измерва не с броя вдишвания, а с миговете, в които ти спира дъхът, както казва Дж.Гарлин.С уважение към чувствата ти -
Алма
|
]
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 23.04.2013 @ 21:34:48
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Очаквам да чуя от Аноним дали се е почувствала ограбена.
Аз лично смятам, че след като го е пуснал в пространството, авторът би трябвало да се радва, когато са го цитирали. А дори и без да са го цитирали - от това, че са се възползвали от произведението му.
В случая това стихче днес ми хрумна, като гледах колко разкошно са разцъфтели джанките и черешите. Нямаше никакви пчелички, които да им помагат да се любят, и затова си помислих, че пчеличките за тях може би и не са толкова важни, че любовта на овошките се изразява в самия цъфтеж. А като забелязах пък че прасковите - след толкова кратко! - вече са прецъфтели, си спомних за стиха на Аноним, че "в гозбата живот" Господ подава "подправката пролет" с върха на ножа.
Мисля прочее, че когато сметнеш че е добре да цитираш някого, трябва да го направиш, без да губиш време за разрешение и одобрение. Щом го е пуснал, то пак си е негово, но вече принадлежи и на всички. Рядкост са хората, които за това ще те съдят; ако биха вдигнали шум, то би било само за да получат още малко популярност.
Важното е всичко да е с добри намерения!
А ако с нещо съм ощетил Аноним, дано Бог да й въздаде! |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 23.04.2013 @ 21:14:20
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Албатрос написа: "Тук поезия няма." И му сложи единица.
Да го повторят и да сложат и те своите единици очаквам също от Бро, Скарамуш и Йотовава - поне досега четворката им винаги е постъпвала така.
Но, колкото и да им е мъчно, в стихчето ми - в това леко и непретенциозно стихче, поезия има. Елементи на поезия са и римите, и ритъмът, и чувството, и смисълът. То е едно красиво стихотворение. Стихотворение, изпълнено с красиви образи и думи: с пролет, цъфтеж, с разкошни, красиви и щастливи цъфнали овошки, с блеснало слънце, с обич.
Но щом и това стихотворение считам за красиво, тогава за кое стихотворение бих казал, че е грозно?
Грозно е например стихотворението на Албатрос "Прозорецът".
Независимо от всичките ви възторжени отзиви под него.
Грозно е, защото е пълно с грозни думи: одъртя, оскубах тръните, гастрит, простата, язва и перде, наливане с ракия и пиене на бира, безхлебен и бездомен, вой на вълк единак, жълт болник, левкемия, тих ужас, въргаляне в белтък от яйце. Думи, от които поезията презглава бяга.
При това без идеята (ако за идея изобщо може да се говори) да ги е изисквала. |
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 23.04.2013 @ 21:38:23
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Мисля, че преминаваш отвъд правилата на сайта с тези си думи за стихотворението "Прозорецът" на Валери Станков.
Най-малкото не им е мястото тук.
Какво коментираш, твоето писание или нещо друго?
Твоето писание не е поезия, според мен, и го казах.
А стихотворението на Алби - под него имаш възможност да коментираш.
|
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 24.04.2013 @ 08:38:27
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Аз не смятам, че с горното си мнение за стихотворението на Албатрос съм нарушил правилата на сайта. То е само за конкретното стихотворение, не за лричността на автора му. И го бях постнал и под стихотворението на Албатрос, но админите веднага го изтриха. Може би под негови стихове критични мнения, поне от моя милост, не са разрешени.
Но не виждам лошо в това, че съм го изказал тука - нали разговорът е какво е поезия и какво не е, къде я има и къде и защо я няма.
Дори ще използвам случая да обърна внимание и на нещо друго: в стихотворението му мъжете са двама - самият поет, и съпругът на любовницата му. Себе си поетът характеризира както си го знаем. А съпруга на любовницата си характеризира с думите одъртял, скубе тръните, налива се с ракия и бира, безхлебен и бездомен, вой на вълк единак, жълт болник и пр.
Но откъде още са ни познати тези думи? Не е ли това самият поет Албатрос, не е ли това клошарят от софийския му цикъл стихове? Пък и от варненските му цикли - в тях само местата и имената на улиците са други.
"Понякога човек съвсем не забелязва,
че е самолюбив, че себе си показва." (Боало).
Но за това му стихотворение ти, познавачът и ценителят на истинската поезия, си написал: "Отдавна не съм чел нещо, което да ми е толкова близко! Това стихотворение не може да се коментира! То може само да се чете и да се чувства...!"
А е съвсем естествено човек, който чувства поезия там, където поезия няма, да не може да я почувства там, където я има. |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 24.04.2013 @ 08:55:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Ангаре, коментарът ти към стихотворението "Прозорецът" беше изтрит покрай нашето развихряне тогава, където и двамата с Алби излязохме от добрия тон. Понякога се случва и така, че покрай сухото гори и суровото, но ти от позицията на твоята камбанария на Времето по-добре трябва да познаваш българските пословици и поговорки и съответните изводи от тях! Поздрав! |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от pavl64 на 24.04.2013 @ 16:43:42
(Профил | Изпрати бележка) | Колко красиво- овошките се влюбват в пролетта- а след тях и ние!
Толкова позитивизъм! Не съм атеист - пролетта и природата си обичам! Поздрави, ангар! |
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 24.04.2013 @ 19:55:57
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Аз пък съм атеист. За което Господ сигурно ми е вдигнал мерника:
"Нещо страшно с мене днес се случи -
Господ гръмна, но не ме улучи!"
Но мисълта и в това ми, последното стихотворение, и в това старо, от което са горните два реда е, че дори и Господ не може да ме накара да се откажа от любовта си.
Докато за вярващите си мисля, че ако Господ им поиска, могат да изменят на любовта си. |
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от Iszaard на 24.04.2013 @ 20:14:44
(Профил | Изпрати бележка) | Обичам неща, които предизвикват толкова бурни и разнопосочни коментари. Прочетох последните с интерес и жалко, че не мога да гласувам още веднъж с ОТЛИЧЕН за стихотворението! Това само може да покаже на автора, че е размътил позастоялата вода :)
А пък колкото до така наречените набожни, и аз предпочитам атеистите пред тях. Те поне не изпадат в глупави и твърде често налудничави самозаблуди. А и някой път наистина умеят силно и странстно да любят, както точно си му е редът :) |
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 25.04.2013 @ 11:45:38
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Всъщност, Нели, коментари по стихчето почти няма; пушилката се вдигна от това, че някои тотално го отричат, а аз си го защитавам.
Но ми се иска да прокоментирам малко последните два реда:
"И да вали, и да гърми, и да трещи –
аз, все едно, до гроб ще те обичам!"
Понеже стихчето е леко и радостно, и на тези два реда не трябва да се гледа като на някаква трагична клетва. Такива клетви се изричат и ги изричаме искрено и с увереност, че и ще ги спазим. Но това рядко зависи от нас. Защото не се знае с кого още ще ни срещне съдбата.
"И те се заклели във вечна любов, но се заклели в това, над което нямали власт." - пише в "Хептамерон" Наварската кралица.
"Ако си мъж, на клетвата си дръж!
Да, има клетви святи и съдбовни.
Но боговете само се подсмихват,
като ни слушат клетвите любовни."
Нещо такова (по смисъл) пък е написал Овидий. В смисъл че боговете наказват всяко клетвопрестъпничество, но не и пристъпването на любовна клетва.
|
]
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от anonimapokrifoff на 25.04.2013 @ 18:05:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Аноним казва, че не е ощетен - "на върха на ножа" е кухненска мярка и няма лошо, че и някой друг я е вкарал в поезията. Разбира се, остава открит въпросът дали в края на краищата някой от нас двамата е написал поезия. |
Re: Овошките се влюбват в пролетта
от angar на 25.04.2013 @ 21:37:08
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти много, Аноним - че се показваш толкова великодушна, а не се държиш като обидена и окрадена.
Но въпросът не е за върха на ножа като мярка за вместимост - тази мярка още Шекспир я употребява. В "Много шум за нищо" има такава реплика:
"Да, приятното в нея беше толкоз много, че можете да го дадете на гарга с върха на ножа; и толкоз приятно, че тя веднага ще тупне мъртва."
В коментара под твоето стихотворение бях споменал за този израз, но не бях сигурен от Шекспир ли е или от някоя испанска пиеса; сега погледнах в гугъла и видях откъде е.
Въпросът е в това - какво се поднася на върха на ножа. И само твоя е хрумката, че това може да се каже и за пролетта.
А дали с тебе сме създали и поезия - не знам, поезията е много неуловима субстанция. Но че сме създали стихотворения - е безспорно. Макар на мене някои хора и това да ми отричат.
На едно друго място бях написал, че аз си пиша стихотворения. А поезията в стихотворението е като играчката в пакета с чипс - добре е да я има, но и без нея продуктът си има своята стойност.
С най-добри чувства и пожелания! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1014
ХуЛитери: 3
Всичко: 1017
Онлайн сега:
