Толкова много любов! И къде е била?!!
Всичко в нас е отдавна и с шепи раздадено.
Откъде е дошла и къде досега се е крила -
за слепеца тояжка и топла вечеря за гладния
Тази късна любов- глътка въздух за давещ се.
Кръв, прелята в последния миг на умиращ
и развързала в нас всички сплетени краища
на живота, престанал пътеки да дири.
Тя се стича по вените- светъл и тих благослов,
напоила душата с такава живителна влага,
че пустинния кактус разцъфна в червено отново,
а така обещания край на света се отлага.