Заключих Душата си-
Зад стени от безнадеждност.
Оковах я-
С вериги от болка и ярост.
И там, сред тъжните бездни,
В слепота и мрак се лутах.
Търсих надежда и просих пощада,
Но глуха и няма тишината остана.
В тъма и безутешно примирие,
Сърцето отказа да спре...
И блъскаше, лудо се мяташе-
Не се предаваше мойто сърце.
Разкъса веригите, събори преградите
И втурна се бясно навън.
Прегърна живота и хората-
Отказа без Любов да умре.