автор: suleimo

Беше го сънувала преди да го зърне на живо. Висок рус с чуплива коса, която покриваше немирни очи. Усмихващи се устни, блуза по тялото, разкриваща добре поддържана фигура. Такива мъже я плашеха, прекалено уверени в сексапила си, а при този преливаше.
Дори името му знаеше Александър. Как му пасваше само. Виждаше го как бавно съблича блузата си. Боже, приличаше на сърфист и как палаво я гледаше. Тъкмо започваше да разкопчава колана и будилника я събуди. Дишаше тежко.
" Спешно ми трябва мъж ".

Всъщност Нел беше мила 28 годишна жена, работеща в офис, водеща доста скучен живот. Сексуален почти нямаше, като изключим няколко несполучливи срещи. Досега мъж не и беше докарвал оргазъм, но вибратора да. Гледаше порно, имаше доста смели фантазии, за които приятелка ú беше казала, че са перверзии, но само толкова.

Още когато влезе в офиса усети присъствието му. Колежките ú го бяха заобиколили.
- Нел, ела да те запозная с брат си. Върна се от Гърция за рожденият ми ден - каза Силвана, отскоро колежка и приятелка.
Тълпата около него се отдръпна с нежелание. Направо се закова на място. Обикновено сънищата ú се сбъдваха доста по- късно. Бялата блуза подчертаваше страхотния му тен. Дънките му бяха толкова смъкнати, че ако кихнеше, щяха да паднат. Средиземноморско сините му очи я гледаха с лека ирония.
Задушаваше се, сякаш някой беше изсмукал кислорода от стаята. Прилоша ú. Залитна и се озова в ръцете му.

- Сигурно сте пропуснали закуската- го чу да казва. Само кимна. Не можеше да помръдне. Можеше цял живот да лежи в тези ръце.
" Сега ще си помисли, че съм го направила нарочно. Абе момиче, вземи се в ръце, дишай, не се лигави." Рязко се изправи и си удариха челата.
- Още не сме се запознали, а ти вече ме нокаутира- се шегуваше русия Бог.
- Аз съм Нел и се извинявам- протегна му трепереща ръка.
-Удоволствие беше да те подържа в ръцете си. Аз съм Александър.
Едвам се удържа да не каже " Знам".
- Нел, ще се събираме приятели в събота да отпразнуваме моя рожден ден. Ще бъдем на вилата на брат ми, до морето е- изстреля набързо Силвана.
- Ох, не знам. Няма с какво да дойда до там.
-Момичета, аз ще ви взема по- рано. Помощ ще ми трябва, а и компания също- каза Алекс и отсече.

Въображението на Нел полетя. И какви картини рисуваше само. От кога чакаше фантазия и живот да се слеят в едно.

/следва продължение/