автор: rumpel

Измислих си любов, за да те имам,
във нощите, когато бях сама.
Като мъгла сред дългата тъма
разбирах, че е тя неуловима.

И въпреки това не я отхвърлих,
а кътах си я като свиден дар.
С подхвърлен от съдбата ценен зар
дойде - дете очаквано и първо.

Но сова тя не бе, а сива врана,
в перата си прикрила жребий лош.
В безсъниците мои всяка нощ
измислях си любов, за да те нямам.