автор: zaltia

Тази нощ се върнах в детството,
в махалата, приютила родната ми къща.
А там, там всичко сякаш си е същото...
и в съня, мъжът в момчето се превръща.

И тръгвам пак по улиците стръмни,
но паветата не се усмихват както някога.
Не са тъй лъскави, станали са тъжни,
смълчани са дърветата, от умората на вятъра.

Но дочух в съня, смехът искрен от игрите,
и видях как смело, с колелетата летяхме...
За приятелите спомних си, и за мечтите,
как по детски спорехме...ей тъй растяхме.
...
И изведнъж един от тях се спря до мен,
усмихнат беше, но и малко притеснен.
Разказа ми, че при него всичко е наред,
модно бе облечен, но пристъпваше смутен.

Силно го прегърнах, подадох му ръка,
той радостно я стисна...но не ме видя.
Да...в живота аз играех "малък никой"
а той- бизнесменът "главният герой".

Разбрах, че доста се е променил,
забравяйки онези, детските игри.
Успешно, кариерата си сътворил,
над чистите, но позабравени мечти.

Просто ценностите "леко" изкривил,
че да е спокоен, в дните доста тежки.
Мечтите, в ъгълчето на душата свил,
за да играе вълк, в светът човешки.
...
Помахах му приятелски с ръка,
а той сякаш скри се, в лъскавата си кола...
Очите си разтърках, за да изляза от съня,
и засмях се, но защо ли тъжен бе смеха...