автор: sav11

Толкова много ми липсваш!
Пия, ям, гладна и жадна.
Толкова много ми липсваш,
топлината без тебе е хладна.
Толкова много ми липсваш,
всички звуци без тебе са глухи.
Толкова много ми липсваш,
и сълзите ми даже са сухи.
Толкова много ми липсваш,
прочетох в писмото до мене.
В този миг на вратата се звънна,
беше ти, спря се цялото време.
А зениците ти с форма на сърце
и устните, малини червени.
Влезе бавно, едва промълви.
Ти кръвта си във моите вени.
В сърцето ми, в думите, в мислите.
Ти си там, само ти, само ти!