автор: thebigplucky

Не мисля за теб. Отчасти.
Първо не мисля за теб сутрин с кафето... Така трябва.
Просто оправям разфокусираната подредба на предметите и битието
за време една цигара. И още една – покрай останалото.
И по тротоарът, напукано извървян сред спомени отминаващи, не те мисля -
дори и името ти не споменавам.
После в трамвая, поклащащ ме час -
не те припознавам в отраженията изкривени от дъжда по стъклата.
И в деня, от мен ограбващ те -
силуетът ти – стапя се отчайващо;
снимката ти – светъл правоъгълник на стената,
а адресът – зачеркната дестинация...
И с вечерното питие в бара отсреща те няма,
макар онази, кестенявата, точно по същия начин да си оправя косата
и очите и – усмихват се определено подканващо.
В плътта и, убийствено страстна, не откривам асоциации -
просто небрежно сравнявам и пресявам.
... Тялото ти ухаеше по по-друг начин...
Прегръщам я – като самотата си. И не бързам да я изпратя.
В мене нещо е счупено. Но счупеното – остава...
И се улавям за сламката в този живот назаем – дори и почти удавен,
( в случая - за цигарата; какво ми е – да не изкрещя).
Бутилката до кревата – поправимо празна след самотно признатото -
за кой ли път обещава – мислите ми на сутринта - да са изпрани.
За кой ли път – повярвах...
И потъвам бавно в съня си изплакан,
където да си е едно немислимо очакване.

__________________