автор: rumpel

Друг си играеше с коня, юнако,
по моята тучна поляна.
Скъсана бе от околните драки
самодивската ми премяна.

Откраднаха ми и много отдавна
моминското нежно цвете.
Кой ли щур вятър съдбите ни грабна
и пътеките ни преплете?

Не си разигравай коня, юнако,
върху моята зряла нива!
Вече не помня… Предрече ми някой,
че злото под камък застива

само когато и двамата искат
и търсят обич омайна.
В моята ръж хоризонтът е близко,
а пътят до него... безкраен.