автор: marcusjunius

Чудя се защо пиша. Напоследък е пълно с някакви хора, които се наричат писатели, но единственото, за което пишат, е защо и как пишат.
Сякаш разобличават себе си за нещо зло и неразбираемо, което вършат тайно под чаршафите и от това саморазобличаване не им остава време да си кажат името.

Яко тъпо е, няма начин да не участвам.

За себе си стигнах до извода, че след известно количество живот имам нужда да пиша, така, както след определено количество алкохол имам нужда да повърна. Трябва да живея по много, на едро – не мога да бъда въздържател или да живея по ден в месеца, за да усвоявам постепенно и без травми изживяното. Пиене и драйфане, живеене и писане.

Не намирам смисъл в живеенето по малко и в пиенето по малко. Животът е като алкохола – не ни е даден, за да го сърбаме, а за да се наливаме с него. Ако беше обратното, Господ нямаше да ни хвърли в море от живот, а щеше да ни насади самотни в някое мъртво кътче на вселената и да ни връчи малка чашка животец с чаена лъжичка за разбъркване.

Ако тук чете някое лице под 18 години – моля не приемайте горното буквално. То е метафора. Аз лично не пия, пълен въздържател съм. Алкохолът вреди на здравето. Ако не ви пука за здравето, то да знаете, че алкохолът също така създава проблеми с потентността и фертилността. В смисъл – на момчетата може да не им стане, а момичетата могат да се събудят бременни.

***

Замислям се, а после се отхвърлям
в различни начини да стискам зъби
не мога да очаквам връщане
ако очите ми са просто ръбове.

Колко неща зная със сигурност?
Ти си тук, аз съм тук, значи
в рая
няма никого.

Запълвам времето си с дишане,
отвръщам на плесниците с умора.
Е*и му майката - светът е пълен
с хора.

***

Понякогашните ми опити да пиша в рими
са като секс с презерватив.
Почти невъзможно е да се роди нещо
въпреки оргазма.