Три цикъла: самоизява, отричане и любов. Самоизявата обяснявах първоначално с неосъзнато съмнение. Търсене насочено погрешно навън.
Улица "Джерджински". Навън. Не съм сигурна, защото всеки път минавах по страничните 20-сантиметрови тръби. Защо не по мостчето? Когато ме придружаваха нямаше накъде. Тогава спирах по средата на мостчето, с лице към планината, с поглед впримчен в безконечното движение и си представях, че все някога ще потече златна вода. Видях реката да става зелена, червена, кафява; не съвсем канонично, но златна... златна така и не стана. Факт А: по тръбите само от едната страна, все от тази страна, никога паралелната. В редки мигове усещах прикрта симпатия. Ще ми се пак да има такива учители - истински и добри. Казваш, имал си сходна пътека тогава, може би дори идентична. Въпрос А: по тръбите ли? Почти сигурно. Въпрос Б: ако да, коя е твоята страна? Явно много ми се е искало да се завърна у дома като златна мома. Осъзнавам, че трябва непремено да зная коя е старната ти. Не разбирам защо ми е било нужно да доказвам, че съм по-добра от момчетата по математика. Юнг. Все още правя така. Въпрос В: мога ли да обичам? Отговор А: не съм по-добра само от няколко. И точно към тях проявявам безрезервна емпатия. Констатация - влюбих се в мъж без капчица склонност към математика. Очевидно всичко това се свежда до концентрирана еднозначност.