Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 753
ХуЛитери: 4
Всичко: 757

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: rhymefan
:: LeoBedrosian
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКак ми подариха Омар Хаям
раздел: Други ...
автор: angar

Беше някъде след 1986 година. Бях в командировка на летище Безмер и оттам, малко преди полунощ, се прибрах в Ямбол, в хотел "Тунджа".
А там, на площадката на етажа, заварих веселба - съветска група туристи пееха и танцуваха. И, преди да отмина към стаята си, спрях на стълбището да ги погледам.
В средата на фоайето стоеше малка масичка и на нея завъртаха бутилка - веднъж и после още веднъж. И двамата, към които при спирането ѝ сочеше гърлото на бутилката, излизаха в средата на кръга и танцуваха, а останалите припляскваха с ръце и пееха.
И как само танцуваха и пееха - не можеш да се нагледаш, не можеш да се наслушаш!
- Откъде сте? - запитах едно момиче, което стоеше изправено на стълбището до мене.
- От Узбекистан.
- Артисти ли сте?
- Не, а вие защо мислите че сме артисти?
- Всички толкова хубаво пеят и танцуват! Сякаш сте професионалисти.
- О, не, работници сме. Ето тази, която сега танцуваше, работи във фабрика за обувки. А другата - във фабрика за детски играчки. Аз също работя във фабриката за детски играчки. Обикновени хора сме.
- А на какъв език се пее?
- Узбекски.
- А за какво се пее в песена?
Момичето ме погледна смаяно - как може да не знам!
- А за любов!
А по това време в съветския печат - в "Литературная газета" особено - вървяха материали за извращенията в азиатските републики - Казахстан, Узбекистан, Туркмения; че там царяла страшна корупция и беззаконие; че там местните управници "феодали" поддържали банди за терор над населението, че имали частни затвори, че всичко там се купувало и продавало, в това число и момичетата.
- А как се женят при вас хората?
- По любов!
- Как?
- Само по любов!
- Но във вестниците пише, че при вас девойките ги женят по принуда.
- О, не! Дори ако някъде някоя се опитват да омъжат против волята ѝ, тя, все едно, ще избяга и ще се омъжи за този, когото обича!
В това време освен мене като зрители се бяха събрали и други българи. И при едно завъртане бутилката спря обърната към едно от българските момичета - много спортно и стройно момиче, облечено в красив и стегнат бял анцуг.
- Ох, не мога! Срам ме е! - възкликна то, като се дръпна и опита да се скрие назад, но другите от групата му го задържаха и изблъскаха в кръга:
- Можеш, можеш! Хайде, покажи им какво и ние можем!
И момичето влезе в кръга и така се понесе, така затанцува, че дори втората танцьорка, узбечката, след две минутки сама напусна танца, излезе от кръга и заедно с всички ѝ заръкопляска. Ако по онова време имаше конкурси като „Танцувай с мен", без съмнение това наше момиче щеше да е една от фаворитките!
-А вие рускиня ли сте? - продължих разговора си с моята позната.
- Да, аз съм рускиня. В нашата група сме и руснаци, и туркмени, и узбеки, и татари. Има всякакви.
- А в Узбекистан има ли смесени бракове, женят ли се помежду си хора от различните националности?
- Но да! - отговори девойката, сякаш това беше най-естественото нещо, което може да се случи. - Ето, ние например сме осем деца. Най-големият ми брат е женен за немкиня. Вторият ми брат е женен за туркменка. Сестра ми е омъжена за узбек. И всички те живеят добре, нормално. Имат деца, работят. А вие откъде така добре говорите руски? В училище ли сте го изучавали?
- Не мисля, че го говоря добре. Да, в училище го изучаваме, но не го научаваме. Аз, може би, защото съм чел много стихове на руски. А стиховете се помнят, така се запомнят и думите.
- Вие обичате стихове! - възкликна момичето. - Искате ли да ви подаря една книжка със стихове! Много искам да ви подаря! Почакайте, сега ще се върна!
И преди да успея да кажа нещо, тя ме остави и отскочи до стаята си. След няколко минутки се върна:
- Ето това е моят любим поет - Омар Хаям! Наш велик поет! Чували ли сте за него?
- Разбира се, но аз мислех, че той е персийски поет.
- Не е персийски, а узбекски! Аз много го обичам. И въобще всички много го обичат! Нося си го, за да го чета по време на пътуването.
- Но защо ми я подарявате, нали сте я взели за да си я четете?
- Вземете я, подарявам ви я! Тя е стара и изпокъсана, и братчето ми е драскало по нея. Скъпа ми е, но затова я вземете! А аз си имам друга!
- Много ми е неудобно! Пък и тук нямам нищо, което да ви подаря в замяна!
- И няма нужда, не искам нищо да ми подарявате. А аз много се радвам, че мога да ви я подаря!

И сега една от най-скъпите ми книги, книга, която често отварям и в която се зачитам, е тази: „Умар Хайем, рубаят". В нея на всяка страница всяко рубаи е изписано на три езика - най-отгоре на арабски, под него на узбекски, и най-отдолу на руски. Тя е с твърди корици, започва от пета страница и завършва на страница триста - останалите бяха скъсани и не зная от колко страници е била. И е пооръфана, защото явно много е била четена! Защото не е стояла на лавицата на библиотека, а са я държали на масата или на шкафчето до леглото, и малкото братче на Лиза, стиснало с цяла длан в юмруче химикалката, е надраскало много от страниците ѝ. Но от това ми е още по-скъпа!
Когато са ми я подарявали, все пак съм помолил да ми каже името и адреса си, и от вътрешната страна на корицата с моя почерк е записан адрес: СССР, г. Ташкент, п. Аменкент, ул. Дружба, Хайдаровой Л(у)изе.

Но какво днес ме връща към този спомен? Разказът за това - в каква дружба са живели хората в Съветския съюз. Защото не мога да си обясня по каква причина, по чия зла воля, само пет-шест години по-късно такова разбирателство вече ни звучеше като нещо невероятно; и кому беше нужно това ново „велико преселение на народите" - хората от различните националности да се прибират в своите републики, защото съществуването им в друга република става невъзможно!

А непосредствен повод да го напиша ми даде предаването по ТВ - за сърбина, който, от носталгия по близкото минало, е разпределил земята в своето ранчо по подобие на територията на бивша Югославия, и пълните му с болка и гняв думи: „В мене тече кръвта на шест нации! Моите дядовци и баби са се женили помежду си и са живеели заедно! И в това е била истинската балканска интеграция! А защо сега - в обединяваща се Европа - ни е невъзможно да живеем заедно!"



Публикувано от aurora на 17.04.2013 @ 11:33:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.06.2024 год. / 15:48:01 часа

добави твой текст
"Как ми подариха Омар Хаям" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Как ми подариха Омар Хаям
от suleimo на 17.04.2013 @ 12:00:20
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за удоволствието от този мил спомен :):);)


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от angar на 17.04.2013 @ 18:55:40
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Аз ти благодаря че си го прочела, suleimo! И че си го харесала.
За мене наистина е мил спомен. Но такива, като Лиза (или Луиза, не съм сигурен как се казваше девойката), бяха почти всички съветски хора. Просто така се възпитаваше народът тогава - и там, и тука.

]


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от Kanegan на 17.04.2013 @ 14:41:46
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава история, почувствах се като в градината на Омар Хаям.Заслугата е на автора!Успехи!:)


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от angar на 17.04.2013 @ 19:02:11
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Канеган! Но като автор нямам никаква заслуга - никакви литературни похвати не са използвани, никакви художествени измислици и украшения на текста, всичко е както се е случило. Текстът ми има смисъл само като разказ за времето.

]


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от secret_rose на 17.04.2013 @ 14:44:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много мил спомен :)
И аз имам една мини книжчица на Хаям, скъп подарък от Русия...


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от angar на 17.04.2013 @ 19:08:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря че си прочела, Сикрет!
Защо не разкажеш и за своя подарък?
И как звучи Хаям на турски?
Аз имам две книжки с превод на рубаите на руски - тази за която разказах и още една. И преводите понякога толкова се различават, че ми отнема време да открия кое от едната книжка на кое от другата съответства.

]


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 17.04.2013 @ 16:50:44
(Профил | Изпрати бележка)
Споменът ми хареса, Ангаре, както и резонните въпроси, които задаваш в края му!


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от angar на 17.04.2013 @ 21:48:51
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Руми!
Причините за промяната са различни, но мисля че социализмът държеше един лош дух затворен в бутилката - религиозността. Освобождаването на този дух от бутилката доведе до етническата нетърпимост, която най-добре се видя в Югославия - между сърби и хървати и сърби и албанци.

]


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от mariposasenelalma на 17.04.2013 @ 20:07:16
(Профил | Изпрати бележка)
Krasiv razskaz za sviden spomen, chudesno podnesen na chitatelite.
A me nataji i mi zasedna v gurloto. Vurna me v dalechnite minalosvursheni
vremena. Bila sum v Tashkent,rabotila sum s ruski grupi, kato gid v Albena i Zl.pyasaci. Poznati sa mi do bolka tehnite zavihreni kuponi.
I Omar Hayam mi izratiha ot Odesa - sushtoto izdanie s tv. korici - chetiristishiyata na 3 ezika.Otkradna mi ya g-n Nikolay Ovechkin -
gl. hudojnik na Plevenskata Panorama, e prosto ne mi ya vurna. Byah im
prevodach 4 meseca i si razmenyahme knigi.

I tvoyata bolka i gnyav v kraya na razskaza spodelyam.
S uvajenie i pozdravi !
Alma


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от angar на 18.04.2013 @ 18:56:31
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Алма!
Много се радвам че си имала тази същата книга, много е хубава.
И че си работила с руски групи. Аз рядко съм имал досег с тях, но ми е правило впечатление че са много талантливи, и песни пееха, и стихове знаеха, и артистични.
Някой, понеже в последните години е модерно всичко руско да се хули, в един форум беше се изказал за рускините, че били най-грозните. Нищо подобно! В парка "Максим Горки" в Москва могат да се видят жени от цялата планета. И най-красиви, те си личат, са рускините. Най-красиви сме славяните.

]


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от voda на 17.04.2013 @ 20:50:50
(Профил | Изпрати бележка)
Мил спомен и замислящ финал, който насочва към някои проблеми на съвременното общество...
Винаги си актуален, Ангар.
Приветствам!


Re: Как ми подариха Омар Хаям
от angar на 18.04.2013 @ 18:57:56
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти за прочита и коментара, Вода!

]