автор: lordly

„От как се е запролетило и тръгна тази влага. През вечер чаршафите сменям” – с тази мисъл в главата се събуди Дешка.

„И съм на туй дередже заради тоя пуст Даскал. Да речеш, че е някой левент младеж, а то малко над кинта и петдесет, и на към пенсия отива вече. Трябваше да му пусна едно време, кога вървеше кат кудук подире ми, ама аз тогаз по едрите тичах. Де да знам, че то не било според ръста, а според носа. А неговият е бая, че и отгоре. На, Стрина Гина и тя тъй ми рече: „тиганът малък, ама дръжката му голяма”.
До преди година, подръка ме беше, а аз будалата, хич и внимание не му обърнах. Сега кат се завъртя около му оная засуканата адвокатка...и тръгна влагата.
Ама и той, все такъв напет и чевръст. Моят, бившият корем до носа и паласки до коленете пусна, Даскалът сутрин на лоста „слънцето” още прави. Иначе му побелял перчема, ама като го зърнах загорял след ските...и влагата тръгна.
На, ей го долу пред блока е. Май се готви да обръща в градинката. Ще сляза да се завъртя, ама с онази тясната блузка с голямото деколте, че и горното копче ще разкопчея.
Уф и сърцето ми се разтуптя, а с асансьора слязох. Ето, почнах да се подмокрям, първо зад ушите, после под мишците, по-надолу, та чак между пръстите на краката ми избива тази влага. А Даскалът забива бела във влажната почва, забива, забива...чак в сърцето ми, га че го забива.
Що да му река? Устата ми суха, езикът залепнал за небцето и как да не е, като цялата влага надолу се стекла. На подминах го и „гък” даже не можах да му издумам!”
„Ей, като бързия влак покрай малка гара пак ма подмина Дешка Дашната, ей! На всички даде, само мен ма отстрелва и туй то”: - Уф-ф-ф – изпъшка изтежко Даскалът и ядно заби бела във влажната пръст.