автор: mariposasenelalma

Пътеката към тебе извървях -
към мислите, душата и сърцето ти.
Посрещна ме затворена врата.
Опитах най-добрите ключове -
доверие, приятелство, грижовността.
Нито един не стана,
но вратата се оказа незаключена.
И влязох.
Беше пълно с хора...
Застанах права в ъгъла
като наказана.
И чаках да получа част
от скъпоценното ти време.
Оставаше по малко и за мен,
но бях последна.
И последна си останах.
Излязох тихичко, на пръсти...

Ти забелязял ли си, че ме НЯМА?