автор: Anthropologist

В моя малък градец с криволичещи улици
все по-малко остават оживените къщи.
Все тъй тъне Патлейна във бухнали люляци,
но и там все по-рядко напоследък се връщам.
В делник само стари жени се отбиват
да запалят свещица в преславския храм,
но в празник камбаните чудна песен разливат
и повече хора се стичат натам.

Православните празници всеки още почита,
свойте свидни покойници никой тук не забравя.
И на всяка Задушница с хляб, и вино и жито
към градското гробище цял Преслав се отправя.
И макар обичаят все така да се спазва,
чак след много години очуден разбрах:
една тъмна история в моя град се разказва
и със болка, и с гняв, и все още със страх.

Защото през всичките тези години
на три гроба никога никой не стъпил,
а и тримата имали много роднини,
на които са били и близки, и скъпи.
Но всички те имали болест незнайна,
от която плътта и душата боли
и никой не смеел ужасната тайна
със чуждите хора да сподели.

Все пак помежду си я те споделили:
че все на Задушница тази болест проклета
кръвта замразява във техните жили,
краката им чупи на малки парчета,
ръцете им сгъва вън от всичките стави,
а подносът със жито сто тона тежи -
и всеки разбира, че каквото да прави,
не може към гроба да продължи.

От ужас обзети, те скоро разбрали,
че целият град зад гърба им клюкарства
и всеки престанал за парите да жали,
купували скъпи-прескъпи лекарства,
при лекари търсили малка надежда,
с едничка молба - да им кажат поне
що за черна магия това им отрежда,
но лекарят вдигал пред тях рамене...

После някой им казал, че в герловско* село
магии разваляла стара кадънка**
и плаха надеждица пак ги обзела,
че тя е различна, че няма да мънка,
че тя ще им каже, тъй както копнеят -
дали туй е магия, или някакъв знак...
Отишли, разказали всичко пред нея
и свойта присъда зачакали пак.

А тя заразказвала - как след Девети***
на своите хора пистолети раздали,
безмилостно те да ловят враговете
и никого никой не щял да пожали...
Нахлували нощем от къща във къща,
трошили огради, прозорци, врати:
кой комуто за нещо е имал да връща -
сега бил моментът да се разплати.

Смълчали се къщите в мрачните нощи,
укривал се кметът, изчезнал и попът
и всеки ослушвал се, още и още,
кога на вратата му те ще потропат.
Тогава отмъкнали те полицая
- не бил той избягал, не бил се спасил -
макар че от тримата никой не знаел
в какво ли човекът се бил провинил.

В участъка те го помъкнали бързо,
по пътя го блъскали и не жалели сили.
В мазето със здрави въжета бил вързан,
и през цялата нощ безпощадно го били.
Без милост трошили с тояги краката му голи,
а после сменили тоягите с тежко дърво...
Напразно очаквали той за пощада да моли,
но той само ги питал: "Защо ? За какво ?".

Когато разбрали, че душата си Богу предал е,
в участъка викнали майка му - бедна вдовица -
а тя, вместо кротко над него да жали,
кълняла убийците с вой на ранена вълчица.
Пред къщи мъртвеца сама от каруцата свлякла
и на всички разказала още на другия ден
с колко мъки сина си за гроба облякла,
тъй страшно в участъка бил потрошен.

Не шяла туркинята бедните хора да върне
със тежкото бреме на своите думи отровни,
не искала никой от тях толкоз чак да посърне,
затуй им повтаряла, че не са в нищо виновни.
А кой е виновен - Бог винаги може да види
и нека животът по старому пак продължи,
стига никой от тях да не иска да иде
на гроб, върху който тази клетва тежи.

Туй, което не казала, те и без думи разбрали:
както гроба на Каин, убиец на брата си Авел,
тези гробове, дето никой свещи не пали
са на грешници, дето даже Бог е забравил.
Безутешни, безсвещни, ще бродят душите им в мрака
ще се лутат напразно, без посока и път.
И всеки от тях последна присъда ще чака
и нине, и присно - чак до Страшния съд !


____________
* От тур. "кадън" - жена, сериозна жена. Букв. - "женичка" (б.а.)
** Герлово - регион със смесено население, южно от Велики Преслав (б.а.)
*** 9 септември 1944 г., датата на комунистическия преврат в България (б.а.)