автор: typa

Здравейте, мили деца! Как сте? Добре? Браво! И аз съм така. Какво? Не, не нося подаръци. Да съм кой? Не, не съм дядо Коледа.
Защо нося брада? Защото така ми харесва. Що съм в червено? Защото сме социалисти. Майтап, бе,не сме. Такова намерих, другото беше за пране. Защо съм с тъмни очила? За да не ми се виждат очите, естествено. Какво е солисти? Не солисти, а... Бе, к’во ви пука. Моля? И носа ми е червен? Еее, почнахте да се заяждате. Защо съм дошъл ли? Ми що пък да не? Другите как идват. Откъде? Това е друга тема. Какво искам ли? Ми да ви разкажа приказка. Не обичате ли приказки? Обичате, я. Затова съм дошъл. Коя приказка искате да ви разкажа? Аз да избера? Нова или някоя от старите? За червената шапчица. Не щете червена? Ей, нарочили сте го нещо тоя цвят. Искате ли за вълка и седемте милиона телета? Не са толкова ли? Вярно, по-малко са вече. Не са телета? Ми какво са? Заеби! Пардон, това не трябваше да го... Тогава ще ви разкажа за... козлета ли? К’ви козлета, бе. Няма козлета, няма джуджета. Ако искате, нещо за великани. Не щете? Правилно. И великани няма. Малкият принц? Ми той порастна, вие не разбрахте ли. Стана цар, ама то не е за разказване. За трите прасенца искате ли? Омръзнали са ви. Добре. А оная за тиквата, дето се превърнала в магистрална каляска? Много страшна? Мда, забравих, че лесно се плашите. Ами тогава някоя от новите. За принцесата и маковото зърно? Защо маково ли? Ми, щото тая принцеса си миришела на ален мак отдалече. Моля? Не щете маково. Ама и вие не знаете какво искате. Искате си за грахчетата? Ония зрънца, дето уж бутнаха варненската порта? Че те са просто едни малки зелени човечета. Ей, дечица наивни! Ми то всяка приказка така започва. В началото са малки и зелени човечета. Накрая им пораства работата, почервеняват и губят всичко човешко. Какво? Вече огладняхте? Добре, знам и приказки за ядене. Примерно, за лисицата и враната, дето си изпуснала сиренцето. Няма вече такива врани ли? Вие откъде знаете? И изобщо, какво искате, от само себе си? Само претенции. Да не ви храня с приказки? Да не ви баламосвам? Кой съм аз, все пак? Спокойно, ве, мили деца. Ще ви кажа. Аз съм Готвача. Уморихте ли се вече? Да? А така. Айде сега сладко да подремнете, докато ви надробя новата каша. Кога ще стане ли? Скоро, скоро... Дали ще ви хареса? Не знам, ама хубавичко ще ви сипя. И да не забравите да духате! Приятни сънища, пиленца!