автор: kameja

Когато се затворих в клетка
от изговорени напразно думи,
не съумях да вдигна бариерите
от границите помежду ни.
Оглеждах се в огледала,
измислени от други,
макар да знаех,
че са криви.
Във собственото си
не можех да прогледна,
защото дълго взираш ли се,
образът се губи.
Страхът - стоглавата ламя
наложи вето на обичането.
Потъна живата вода
във пясъци от безразличие.
Юнакът, в себе си вглъбен,
се настани уютно
в скута на тъгата.
Не вярвахме,
че битката си струва
и изворът остана при ламята.