автор: apostola

На М.

На лявата страна-откъм сърцето,
по-точно на безименния пръст,
аз нося брачната халка-златцето,
което има тежестта на кръст.

И легнала на пръста ми-горката,
тя мене с тебе двамата събра.
Във кръглото пространство на халката
живота ни на двама се побра.

Гравирал съм отвътре твойто име
и в нея съм затворил любовта.
И тя ме топли в лято и през зиме,
до дето ме прекърши старостта.

Не съм я свалял даже за минута-
тя винаги на пръста ми лежи.
Понякога по кажата се лута,
но все на мястото си тя тежи.

В минутите на болка във сърцето
погалвам я със дясната ръка
и ведро става ми тогаз лицето...
Живота ми тече, като река.