автор: apostola

Изпраща слънцето лъчите
и ги заравя във пръста.
От тях се топлят и очите
без оглед и на възрастта.

Поникват пролетно тревите
от слънчевата топла жар.
Забиват се във нас стрелите
и палят летния пожар.

Изправят се дървета тъжни-
забиват връхчета в небе.
И кръговете им окръжни
растат и се множат по две.

Че всяка пролет е красива:
облича всичко в резеда.
А всяка капка е магия
и бляска в длан, като звезда.