автор: Solara

Да беше огнен лъч да ми приличаш,
а ти въздишка си на бриз
Очите си по стъпките ми стичаш,
запълвайки ги с лазурит

Да беше вик на чайка от простора
изгубила любимото дете,
а ти си тихата роса на двора
умила земното лице

Да беше камък хвърлен във вода -
импулс затихващ в концентричност,
а ти разсейка си от зарево
сетивно ме белязала с цикличност

Да беше,но не си- така те вдишвам-
късен повей от отлетяла есен
А може затова да те обичам...
с любов политнала и птича песен