автор: mamasha

авторски превод

Босоногият дъжд припкаше из алеите.
Тичаше подир него през локвите слънцето.

Вятърът пък играеше на шеги: люшваше се палаво на клоните на трепетликите, дръпваше кестените, досаждаше на брезата, дръзко се пъхваше под полата на върбата, изтриваше моминските сълзи на малката офика, пооправяше леко прическата на тревата...

Морето сърдито го мъмреше и застилаше брега с наметка от вълни.

Пееше “Време е за път” с гласа на корабните склянки и ни викаше при себе си син хоризонт.


Апрель в старом парке у моря