автор: rumpel

Белоцветно разцъфнала вишна
ме приканва на път към дома.
Става всяка тревога излишна
щом посока усетя в ума.

И очаква ме в тъмното мама,
скрила тъжни ръце във поли.
Дъщеря й е вече голяма,
а съдбата я с огън кали.

Мила мамо, недей да тъгуваш,
в мисълта си съм винаги с теб!
Твойта рожба със стих изрисува
свиден образ в словесен портрет.

И във него въздишка съм скрила,
дъх от обич безкрайна роден.
Светят думите с песенна сила
и повтарям те в този рефрен.