автор: apostola

На близките ми.

Отивам нейде, но се връщам
и всеки ден съм аз до вас.
Със мислите си ви прегръщам
и моля Бога си за нас.

При тръгване на път открадвам
от погледа към мене благ.
При връщането пък се радвам,
че съм ви още мил и драг.

Но...някога ще си отида
и няма да се върна тук.
Една сълза ще ме зазида
и аз ще бъда вече друг.

В земята тленното се скрива...
Душата Рая си открива.