автор: daro

Искаш да вярваш на чудо
и се питаш:
Има ли чедо такова?

По ключица на тихата улица,
в нишичка нейде тъдява –
сутерен на спяща сграда,
обидата свела косите
и се ронят, и се ронят…
цъфтят маргарити в очите.
Небрежен поет преминава
и дрога е неговата тяга,
и точно тогава
виж ти, чудо стремглаво –
перца на светулки се сипят
под булото на нощта
като булки,
като първа венчална целувка
под свещите с качулки
и се разливат в силует маргарити
от шията с виолет
до гърдите.

Тази мъничка приказка
учуден ъгъл разказа
сред декор от безумната врява –
чудеса или вяра!

Красота…Красота…Красота.