автор: apostola

Жена във тъмното видях,
като една звезда да свети.
А този образ аз градях
с прекрасни думи на поети.

Рисувах образ на жена
във своите представи нежни.
И нямам никаква вина
за мисли страстни и копнежни.

И тази светлина-дъга,
във мене трайно тя се спира.
А някогашната тъга
пред прага й сега умира.

И с устрем-непознат за мен,
към таз звезда сега пътувам.
Във залеза- от кръв червен,
стократно аз ще я сънувам.